Прави това, което обичаш и няма да работиш нито един ден!

Никога не съм избирала професията си. Това да си гримьор ми се е струвало толкова космически недостижимо, нещо като супер модел или космонавт… Да, мечтана работа, но някакси нереално хубава?!

При мен нещата започнаха дори „на шега“. Трябваше да работя, за да се издържам, докато бях студентка. Тогава започнах работата си в MAC. И ето ме сега… на светлинни години от това, което съм си представяла някога.

Винаги съм приемала грима като форма на приложно изкуства. От както се помня съм следвала инстинкта си да рисувам и създавам, дори съм завършила художествено училище, но винаги съм знаела, че това да нарисувам „само“ една картина…не е за мен, не е достатъчно. И така започнах да създавам изкуство върху лицата на хората.

До ден днешен имам притеснение и на моменти се питам „това истина ли е?!“. Толкова жени поверяват най-важните и красиви дни в живота си именно на МЕН?! Моята мисия е това, те да се чувстват неземно красиви, себе си и добре в кожата си. За това и обичам своята професия, тя е свързана с най-красивите дни в живота: бал, рожден ден, сватба… Емоциите винаги са толкова положителни и зареждащи, че е трудно да определя своето хоби като работа! Чак ми е гузно понякога, знаейки, че има хора, които не работят хубави неща и най-вече имат такива професии, които не ги правят щастливи…

Да, и при мен има стрес, има закъснения. Често се притеснявам дали съм достатъчно добра, в това, което правя? Дали жените ще се чувстват красиви? Направила ли съм всичко по силите си, за да се чувстват те великолепно? Отговорът винаги намирам в емоциите и усмивките им. Искрени.

Тук споделям няколко кадъра от невероятната сватба на Диана. Агенцията, която направи всичко възможно е Wed Etiquette, фотографията е дело на Гого Кехайов.

Това, което ценя най-много е да виждам всички усилия, които булките хвърлят за перфектния си ден. Избора на рокля, бижута, локация, цветя, покани, подаръчета, та дори почерпка за приятелките… Всички тези красиви детайли изпълват сърцето ми с красота и ме мотивират винаги да давам най-доброто от себе си, за да не ги разочаровам, а даже обратното- да надмина очакванията им.

Няма да крия, че моите задължения понякога не са „само“ да гримирам булката. Понякога ми се е налагало да вързвам свещи, да събирам багаж, да помагам в избора на бижута, да обличам, да „пооправям“ косата, да скубя вежди… Понякога се преработвам, защото от страни може да изглежда лесно, но реално зад една сватба се крият понякога 10 часа, прекарани в пълна концентрация и на крак + пътуване от и до далече… Дори си спомням може би най-напрегнатия момент, който съм имала: точно запознах да гримирам булката, нямаше почти нищо на лицето си, а младоженецът, заедно със своите приятели вече „разбиваха“ вратата и искаха да си я откраднат! Мисля, че по-бърз грим през живота си не съм правила!

Ех, рисковете на професията 🙂 Но всичко… си заслужава!